Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат.
За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено.

Петър Дънов